By Avner Saar

This article follows the scene where five nurses barricaded in the Bulgarian parliament and spent the night there while later, announced a hunger strike. That happened on the night of 6 March 2020 in Sofia Bulgaria. In the following lines, we will try to outline the possible actions from the negotiator’s perspective. The comments are based on the information which was published in the Bulgarian media.

From a Crisis negotiation professional point of view, it is considered a low-risk event with high chances of a win-win solution within a few hours. The event was most likely planned and organized due to the fact that five nurses took part in entering the parliament and stayed there.

The motive to do such an act is survival. That means that no harm wishes were in the minds of the nurses and the only tool they have used was a menace of a hunger strike. Therefore, tactical actions should have been implemented immediately. An experienced negotiator would ask to talk with one of the nurses, the reason is that talking to a few angry women at once leads to no results. Secondly, the negotiator should separate them now to one speaker and another four. There are many techniques to achieve that step. Once negotiations have begun, the negotiator will have to find out if the woman, he speaks to has the authority or she must consult the other. Suppose she is not the leader there is a way to ask and see (talk to the leader of the nurses) and gain control over the event. A quick analysis shows that they wanted the event to be published, so in letting journalist entering the building the nurses would have to give something in return, like to let out two nurses because the more nurses in the building make the burden of the event heavier

Once rapport is established mutual interests must be found, like let’s not aggravate the situation, or there are criminal elements to this event or arrests will not help the nurses to achieve their goal, or transmitting them glory and respect and that they did so far much more than the others so why falling into the hands of the police? The negotiator will present gently himself as the Salvatore that can conclude the event in their favor.

Using mediators in such an event. It is possible but it depends who are the mediators and who they represent? Anyway, the mediators must be briefed by the negotiator and he must be there as a second responder to control the event.

Family members of the barricaded nurses could also be invited to the scene and transfer some massages from the negotiator that could help to end the event in a good result.

Another point is explaining the nurses the balance between their act to the possible results and to bring them to take a wise decision. It can look like till what time will it be ok for you to stay in the building at 04:00 or 05:00? That puts leverage on them to end the scene and if they refuse then the negotiator gently explains the legal consequences and the danger, they can find themselves in. Danger like not seeing their children, lose their job, arrest and going to court while on the other hand they can be the heroes of the night and win from it without any harm to them or their families.

Even though there might be political forces involved in this event the negotiator still has a lot of power in controlling the scene. Toward the end (such events are taking about 5-6 hours; the negotiator plans with the nurse’s representative what is called “going down the tree plan” with her while keeping her safe and keep the respect of the nurses all the way till the end.

To summarize the event, we are evident to see that no professional tactics were made and the event flew without control. This is bad as far as public opinion is concern, not to mention a case with terrorists wounded hostages, innocent captured civilians, and ultimatums of taking lives of the hostages.

The fragile event I have analyzed represents the will of people to live in a respected way and to be treated appropriately by the organizations and the government. Having said that the negotiator has many leverages to act. One of the leverages is the rational and the second is emotional which in our case was very active.

This act shall be a warning sign for the authorities and it is advisable to be made a good analysis of the motives and the abilities of the five nurses because that means there are many more frustrated people and if it happened once, it can happen again. Therefore, they shall prepare themselves professionally for future scenes to come.

Crisis negotiation is a multi-disciplinary profession. The negotiator needs to be calm, with great emphatic listening abilities, with a set of tools to maneuver during the negotiations and a pure passion to help people in their hard-risky times.

————————————————-

Bulgarian translation:

 

Добри практики при кризисни преговори

 

Тази статия проследява ситуацията, в която пет медицински сестри се барикадират в българския парламент и нощуват там, като по-късно обявяват гладна стачка. Това се случи в нощта на 6 март 2020 г. в София, България. В следващите редове ще се опитаме да очертаем възможните действия от гледна точка на преговарящия. Коментарите се основават на информацията, публикувана в българските медии.

От професионална гледна точка, при кризисни преговори, подобно събитие се  възприема като такова с нисък риск и високи шансове за успешно разрешаване в рамките на няколко часа. Събитието има признаци на планирано и организирано предвид факта, че пет сестри влязат в парламента и остават там.

Мотивите да се вземат подобни мерки са тип „оцеляване“. Това означава, че в ума на медицинските сестри не е имало никакво желание да навредят и единственото средство, което са използвали, е заплаха с гладна стачка. Следователно, тактическите действия е трябвало да бъдат осъществени незабавно. Опитен преговарящ би предприел разговор с една от медицинските сестри. Причината е, че разговорът с няколко гневни жени едновременно няма да доведе до резултати. На второ място, преговарящият следва да раздели от групата един говорител като остави останалите четирима. Съществуват множество техники за постигане на това. След като преговорите започнат, преговарящият следва да разбере дали жената, с която говори има власт да взима решения или тя трябва да се консултира с някоя от другите жени. Да предположим, че тя не е лидера на групата. Съществува начин да се проучи и да се разбере (да се говори с лидера на групата), и да се придобие контрол над случващото се. Бърз анализ показва, че те имат желание събитието да придобие медийна популярност и видимост. Следователно, за да бъде пуснат журналист в сградата сестрите трябва да дадат нещо в замяна. Например да бъдат изведени две медицински сестри, тъй като присъствието на по-голям брой от тях в сградата затруднява работата на специалистите.

След като бъде установен контакт с лидера на групата, трябва да бъдат намерени точките на взаимен интерес, напр. желанието да не се влошава ситуацията. Ако бъдат криминализирани на това събитие,  случай на арест няма да помогне на медицинските сестри да постигнат целите си. Ако попаднат в ръцете на полицията, ще бъдат лишени от признанието, уважението и славата, които биха им донесли усилията по тяхната кауза. Преговарящият внимателно следва да се представи като „спасителя“, който може в тяхна полза да сложи край на ситуацията.

Използването на медиатори в подобно събитие е възможно, но зависи кои са медиаторите и кого представляват. Въпреки всичко, те трябва да бъдат инструктирани от преговарящия и той трябва да присъства на разговора като втори отговорник, който да контролира събитието.

Членове на семейството на барикадираните медицински сестри също могат да бъдат поканени в сградата и да предадат послания от преговарящия, които биха могли да помогнат за успешния изход от ситуацията.

Друг важен момент е да се обясни на медицинските сестри причинно-следствената връзка между постъпката им и възможните резултати и по този начин те да бъдат убедени да вземат разумното решение. Може да бъде под формата на въпрос:

„До колко часа ще бъде добре да останете в сградата 04:00 или 05:00?“

Това може да се ползва като средство за прекратяване на случващото се и ако те откажат, тогава преговарящият внимателно трябва да обясни правните последици и опасността, в която могат да се окажат. Опасност като това да не видят децата си, да загубят своята работа, да бъдат арестувани и да отидат в съда. Докато, от друга страна, те могат да бъдат герои в създалата се ситуация и да спечелят от нея, без да нанасят вреда на себе си или на своите семейства.

Въпреки, че в подобна сцена може да участват политически лица, предимно преговарящият има власт върху събитията. Към края (подобни събития траят около 5-6 часа) преговарящият планира с представителката на медицинските сестри това, което се нарича “план за слизане от дървото”, като същевременно я държи в безопасност и запазва уважението към сестрите до края.

За да обобщим конкретното събитие, очевидно е, че не са предприети професионални мерки и събитието е преминало без необходимия контрол. Това е негативно, що се отнася до общественото мнение, да не говорим за терористични случаи с ранени заложници, заловени невинни цивилни или ултиматум за отнемане на живота на заложници.

Деликатното събитие, което анализирах, е своеобразен израз на волята на хората да бъдат уважавани и третирани по определен начин от институциите и правителството. Вече споменах, че преговарящият има много лостове за въздействие. Те биват рационални или емоционални, като в нашия случай емоционалните биха били с предимство.

Този акт е предупредителен знак за властите и е препоръчително да се направи добър анализ на мотивите и способностите на петте медицински сестри, защото това би могло да бъде индикатор, че има много повече разочаровани хора и ако подобна сцена се е случила веднъж, е много вероятно тя да се повтори. Ето защо е препоръчителна подходяща професионална подготовка за бъдещи подобни ситуации.

Кризисните преговорите са мулти-дисциплинарна професия. Изисква се преговарящият да бъде спокоен, със силно чувство за емпатия и способности за изслушване, с набор от инструменти за маневриране по време на преговорите и искреното желание да помага на хората в трудните и рискови ситуации, в които попадат.